4 сигурни знака, че ви липсва самочувствие

Вашата роля на лидер е повече от това, което правите всеки ден. Това е проява на вашата идентичност. Да бъдеш на официална лидерска позиция не е шега. Може да бъде стресиращо, ентусиазиращо и достатъчно объркващо, за да ви накара да искате да се откажете – и всичко това в рамките на един и същи ден!

Формалният лидер на когото му липсва увереност, трудно може да се следва. Нямаме нужда нашите лидери да бъдат перфектни. Ние всъщност не искаме те да бъдат перфектни – искаме автентичност. И за да бъде автентично, лидерството трябва да бъде свързано с увереността – връзка, която силно се пренебрегва в разговорите за ефективно лидерство.

Трудно е за вашия екип да повярва във вас, ако вие не вярвате в себе си. И ето обратът на сюжета – увереността изглежда много повече като любопитство и въпроси и много по-малко като съвети и отговори.

Всеки лидер излъчва понякога не толкова фини сигнали, които изразяват „не вярвам в себе си“. Лошата новина? Тези сигнали имат сложно отрицателно въздействие. Първо, има несигурност, която хората изпитват, когато следват лидер, който не си вярва. Второ, липсата на увереност на този лидер може да се почувства като че самият той няма доверие и увереност в своя екип.

Това е вярно. Вашето бързане да давате съвети, насоки и полезни отговори всъщност поддържа цикъл на ниско уважение и ангажираност във вашите преки подчинени и това, което Майкъл Бунгай Стание нарича „нездравословен цикъл на свръхзависимост“. И всичко това създава по-голямо натоварване за вас!

Ето четири неща, за които трябва да внимавате. Докато някои от тях предлагат само шепот на несигурност, други го крещят. Ако правите едно или всички от тях, има вероятност въздействието им да е по-голямо, отколкото предполагате.

И ако дори не сте наясно, че ги правите, време е да проявите любопитство. Бъдете смели и попитайте. Истинското лидерско развитие не може да се случи без (понякога) мъчителна уязвимост.

Микромениджмънт

Нищо друго не показва на другите, че на лидера липсва увереност, отколкото микромениджмънта. Както казва Дан Пинк, наемете страхотни хора и ги оставете на мира. Включете ги правилно. Доверете им се да вършат добра работа. Край на историята.

Въздействието на микромениджмънта е силно сведено до минимум и това, което всъщност изглежда, определено е погрешно разбрано. Ако си мислите: „аз не се разхождам буквално и казвам на хората какво да правят или предлагам обратна връзка без прекъсване през целия ден. Аз не съм микромениджър!“ тогава мислите твърде тясно за микромениджмънта.

Вашият микромениджмънт може да изглежда като желание да сте прави, желание да „спасите положението“ или желание да контролирате ситуацията по някакъв начин. Може дори да се случи чрез въпроси! Това може да изглежда така: „Мислили ли сте някога за [попълнете празното поле с вашата страхотна идея за микромениджмънт]?“

Микромениджмънтът казва на всички около вас, че нямате доверие в себе си или в екипа си. Това е антитезата на ангажираността на служителите.

В най-добрият сценарий, вашите изключително интелигентни и способни служители остават наоколо, но проверяват. Те чакат да им се каже какво да правят. Те въздържат великите си идеи. Те спират да поемат инициатива. Те не се чувстват интегрирани в организацията или работата си, защото знаят, че просто ще ги гледате през рамо и ще им казвате какво да правят така или иначе.

В най-лошия случай? Тръгват си.

Видима (или явна) арогантност

Не забравяйте, че ние искаме лидерска увереност, а не арогантност. Вместо да ръководи екип, арогантният лидер се фокусира върху всичко, което е „нередно“ с другите или върху всичко, което ги кара да изглеждат „прави“.

Един арогантен лидер не може да сподели светлината на прожекторите. Той ще каже: „Ето какво мисля“, а не „Какво мислиш?“ Той ще каже: „Имах тази идея снощи!“ вместо „Хубаво! И какво друго?“ Той ще каже „зная какъв е проблемът“, вместо да пита „Какво е истинското предизвикателство тук за вас?“ Той ще приеме признанието за идеите на някой друг (защото, по ирония на съдбата, тяхната арогантност е компенсация за липсващата увереност).

Неспособността на лидера да позволи на някой друг да блесне, да допринесе, да бъде прав и да бъде видян разкрива ниското му доверие и напълно отблъсква хората.

Продължението четете в Мениджър Нюз